Истинската любов
Любовта проходила бавно
за цял е живот,
трудна, изпитана,
отстояла на ветровете,
диво препуска и търси брод.
Сълзи пролети -
колкото щеш!
Тежки думи връхлитат отвред,
каляват - ковано желязо,
не се огъва, продължава напред.
Две сърца си правят пътеки
сред бурени и злост.
Мразят отпърво,
учат се да обичат до гроб.
Детско гласче-звънче,
две малки ръчички
света затварят , като обръч в един дом.
Обиди забравени,
очи вперени с плам,
сърца обгорени на клада,
пълни с жажда да пият любовен нектар.
Такава е истинската любов!
Зла вещица превърната в лебед,
лед в огън горящ.
Не смей да закачаш
недрата пълни с любов!
Вулкан е, помита всяко неуважение и злост!!!
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
