Истинската любов е нетленна
Истинската любов е нетленна,
тя оставя ни спомен докрай,
нейна спътница неизменна
е душата, която терзай.
Жениш се, жениш децата,
после внуците жениш, а ето
все така не забравяш реката,
дето Ерос прониза сърцето.
И нека дните отминават,
сезони да се сменят пак,
косите нека посребряват,
да те забравя... няма как
... да, няма как.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Анна Станоева Todos los derechos reservados
