Истинската любов е нетленна
Истинската любов е нетленна,
тя оставя ни спомен докрай,
нейна спътница неизменна
е душата, която терзай.
Жениш се, жениш децата,
после внуците жениш, а ето
все така не забравяш реката,
дето Ерос прониза сърцето.
И нека дните отминават,
сезони да се сменят пак,
косите нека посребряват,
да те забравя... няма как
... да, няма как.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анна Станоева Всички права запазени
