18 jun 2008, 22:36

Истински...

877 0 1

Очите сини, русите коси,
убийствено разнежваща усмивка,
глас, от който любов струи -
възможно ли е някой да не те поиска?

Възможно ли е да те отмине,
без да те погледне умилен?
Възможно ли е, който те има,
да не си повтаря "Той обича мен!"?

Възможно ли е така да съм потънала
в твойта рядко срещаща се доброта?
От твоя свят ли не съм се върнала
или моят тъне в тъмнина?

Нередно е да ме отвличаш,
да изгарям в лудост тиха,
да вярвам, че ме обичаш,
разкъсващо да те искам.

Нередно е, че вместо да те забравя,
аз искам на пиадестал да те кача,
че когато съм зле, тебе си представям,
а ти си също просто представа една.

Очите сини, русите коси,
преследваща ме във съня усмивка...
Да беше истински, ала не си.
А аз не мога да спра да те искам...

18.06.2008г.
гр. Пловдив

За това се вдъхнових от  "Знам, зная го прекрасно" на katkatkat  и от моето въображаемо влюбване в Джон Пол Макуин.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Събина Брайчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...