18 июн. 2008 г., 22:36

Истински...

879 0 1

Очите сини, русите коси,
убийствено разнежваща усмивка,
глас, от който любов струи -
възможно ли е някой да не те поиска?

Възможно ли е да те отмине,
без да те погледне умилен?
Възможно ли е, който те има,
да не си повтаря "Той обича мен!"?

Възможно ли е така да съм потънала
в твойта рядко срещаща се доброта?
От твоя свят ли не съм се върнала
или моят тъне в тъмнина?

Нередно е да ме отвличаш,
да изгарям в лудост тиха,
да вярвам, че ме обичаш,
разкъсващо да те искам.

Нередно е, че вместо да те забравя,
аз искам на пиадестал да те кача,
че когато съм зле, тебе си представям,
а ти си също просто представа една.

Очите сини, русите коси,
преследваща ме във съня усмивка...
Да беше истински, ала не си.
А аз не мога да спра да те искам...

18.06.2008г.
гр. Пловдив

За това се вдъхнових от  "Знам, зная го прекрасно" на katkatkat  и от моето въображаемо влюбване в Джон Пол Макуин.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Събина Брайчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...