Jun 18, 2008, 10:36 PM

Истински...

  Poetry » Love
874 0 1

Очите сини, русите коси,
убийствено разнежваща усмивка,
глас, от който любов струи -
възможно ли е някой да не те поиска?

Възможно ли е да те отмине,
без да те погледне умилен?
Възможно ли е, който те има,
да не си повтаря "Той обича мен!"?

Възможно ли е така да съм потънала
в твойта рядко срещаща се доброта?
От твоя свят ли не съм се върнала
или моят тъне в тъмнина?

Нередно е да ме отвличаш,
да изгарям в лудост тиха,
да вярвам, че ме обичаш,
разкъсващо да те искам.

Нередно е, че вместо да те забравя,
аз искам на пиадестал да те кача,
че когато съм зле, тебе си представям,
а ти си също просто представа една.

Очите сини, русите коси,
преследваща ме във съня усмивка...
Да беше истински, ала не си.
А аз не мога да спра да те искам...

18.06.2008г.
гр. Пловдив

За това се вдъхнових от  "Знам, зная го прекрасно" на katkatkat  и от моето въображаемо влюбване в Джон Пол Макуин.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Събина Брайчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...