Истински...

Очите сини, русите коси,
убийствено разнежваща усмивка,
глас, от който любов струи -
възможно ли е някой да не те поиска?

Възможно ли е да те отмине,
без да те погледне умилен?
Възможно ли е, който те има,
да не си повтаря "Той обича мен!"?

Възможно ли е така да съм потънала
в твойта рядко срещаща се доброта?
От твоя свят ли не съм се върнала
или моят тъне в тъмнина?

Нередно е да ме отвличаш,
да изгарям в лудост тиха,
да вярвам, че ме обичаш,
разкъсващо да те искам.

Нередно е, че вместо да те забравя,
аз искам на пиадестал да те кача,
че когато съм зле, тебе си представям,
а ти си също просто представа една.

Очите сини, русите коси,
преследваща ме във съня усмивка...
Да беше истински, ала не си.
А аз не мога да спра да те искам...

18.06.2008г.
гр. Пловдив