10 sept 2008, 12:47

Истински не си живял 

  Poesía » Otra
889 0 14
Така неистово се страхувам,
като сърна в предсмъртен скок.
За свободата истинска жадувам
в този груб и труден живот.

Искам да обичам всеотдайно,
без следа от ревност и тъга.
Но уви, това е невъзможно,
без тях не съществува любовта.

Себе си желая да намеря,
сред толкова много съдби.
Но трябва, преди да го сторя,
да пролея стотици сълзи.

Всичко в живота така е:
черно и бяло се редуват в света.
И ако не си опитал и от двете,
ти истински не си живял.

© Ванина Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??