28 sept 2008, 11:06

Истински приятел

  Poesía
1.9K 0 13
На тръгване със топла дума ме изпращаш.
Когато се завръщам, поезия от теб
посреща ме като сълза.
А с нежността ти
луната ме прегръща
и с топлата си длан
повежда ме в нощта.
В съня ми стръкче цвете
с аромата си ме гали.
И шепне ми с вълшебните слова.
Приятелство - мечта за всеки -
раздава приказната ти душа.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Кирилова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • За това вече ти завиждам...

    Приятели ? Такова чудо нема !
    Особено след нечие нещастие .
    Това de facto лесно се приема ,
    когато го помислим за причастие !

    Какво по-хубаво от незаблуда ,
    излишество на вяра , на емоция ,
    споделям ви го просто , не за друго ,
    ''приятелството'' често е в промоция.
  • Отново хубав стих...Поздрав!!!
  • Приятелството е наистина мечта за всеки! Поздрав, Таня! И приятелска прегръдка!
  • Нежен стих.Поздрави
  • Прекрасен стих!Поздрави!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...