28 сент. 2008 г., 11:06

Истински приятел

1.9K 0 13
На тръгване със топла дума ме изпращаш.
Когато се завръщам, поезия от теб
посреща ме като сълза.
А с нежността ти
луната ме прегръща
и с топлата си длан
повежда ме в нощта.
В съня ми стръкче цвете
с аромата си ме гали.
И шепне ми с вълшебните слова.
Приятелство - мечта за всеки -
раздава приказната ти душа.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Кирилова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • За това вече ти завиждам...

    Приятели ? Такова чудо нема !
    Особено след нечие нещастие .
    Това de facto лесно се приема ,
    когато го помислим за причастие !

    Какво по-хубаво от незаблуда ,
    излишество на вяра , на емоция ,
    споделям ви го просто , не за друго ,
    ''приятелството'' често е в промоция.
  • Отново хубав стих...Поздрав!!!
  • Приятелството е наистина мечта за всеки! Поздрав, Таня! И приятелска прегръдка!
  • Нежен стих.Поздрави
  • Прекрасен стих!Поздрави!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...