Мислиш ги за истински приятели,

но накрая се оказват предатели.

Подават ти ръка, за да станеш,

но отново те бутат да паднеш.

Казват ти да вярваш в мечтите,

но също те лъжат в очите.

Казват ти, че винаги, когато имаш нужда, ще са там,

но когато ги помолиш за помощ те оставят сам.

Карат те да се чувстваш щастлив,

показват  ти какво е да си жив.

Но когато вече не им трябваш те оставят,

без да се замислят чувствата ти нараняват.

Усмихват ти се двулично,

за теб говорят цинично.

Виждат само твоите грешки,

за всичко правят ти забележки.

Те не разбират, че те нараняват

всеки път, когато те предават.

Даваш им добро, а те  с лошо ти отвръщат,

отиват си и дори не се обръщат.