19 янв. 2014 г., 22:35

Истински приятели

582 0 0

Мислиш ги за истински приятели,

но накрая се оказват предатели.

Подават ти ръка, за да станеш,

но отново те бутат да паднеш.

 

Казват ти да вярваш в мечтите,

но също те лъжат в очите.

Казват ти, че винаги, когато имаш нужда, ще са там,

но когато ги помолиш за помощ те оставят сам.

 

Карат те да се чувстваш щастлив,

показват  ти какво е да си жив.

Но когато вече не им трябваш те оставят,

без да се замислят чувствата ти нараняват.

 

Усмихват ти се двулично,

за теб говорят цинично.

Виждат само твоите грешки,

за всичко правят ти забележки.

 

Те не разбират, че те нараняват

всеки път, когато те предават.

Даваш им добро, а те  с лошо ти отвръщат,

отиват си и дори не се обръщат. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Симона Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...