5 ago 2012, 13:38

Истински сонет

505 0 0

 

О, как се радвам, че те имам!

 При тебе винаги ще спра!

 Дори край нас да има  зима,

 цветя за теб ще набера!


Смирен до тебе ще остана,

 да ближа всяка своя рана!

 Макар че вече не съм млад,

 обичам теб и този свят!


За мен си истинска осанна!

 И днеска имаш над мен власт.

Целувам ти ръцете аз.

 В теб моето сърце остана!


Животът ми с  теб зазори...

 Не си ми само хоби ти!

 07.07.2010г.  Драгойново

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...