5 авг. 2012 г., 13:38

Истински сонет

507 0 0

 

О, как се радвам, че те имам!

 При тебе винаги ще спра!

 Дори край нас да има  зима,

 цветя за теб ще набера!


Смирен до тебе ще остана,

 да ближа всяка своя рана!

 Макар че вече не съм млад,

 обичам теб и този свят!


За мен си истинска осанна!

 И днеска имаш над мен власт.

Целувам ти ръцете аз.

 В теб моето сърце остана!


Животът ми с  теб зазори...

 Не си ми само хоби ти!

 07.07.2010г.  Драгойново

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...