Истински сонет
503
0
0
О, как се радвам, че те имам!
При тебе винаги ще спра!
Дори край нас да има зима,
цветя за теб ще набера!
Смирен до тебе ще остана,
да ближа всяка своя рана!
Макар че вече не съм млад,
обичам теб и този свят!
За мен си истинска осанна!
И днеска имаш над мен власт.
Целувам ти ръцете аз.
В теб моето сърце остана!
Животът ми с теб зазори...
Не си ми само хоби ти!
07.07.2010г. Драгойново
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Славов Всички права запазени
