25 may 2007, 8:01

Истинският свят

  Poesía
1K 0 1

Без време търсех и се молех
да намеря нещо по-реално,ново.
В свят измислен пак живеех,
а да се боря не умеех!


Създадох си живот прекрасен
по хубав и от лятна песен.
Не беше реален,посредствен,
имах от всичко,макар и по малко.


Но лека,полека всичко се разпада
вече я няма лятната забава...
Трудно се живее
а какво остава за човек,който нищо не умее?!


Разбирам обаче,че туй е промяна,
че сякаш има надежда за ново начало.
Всичко старо вече си отива,
а от старта тръгва пак красотата.


Вярвам,че пак ще съм весела,
ще срещна обичта и успеха.
Те двамата хванати
ще тичат след мен като вятъра.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христиана Шандуркова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...