May 25, 2007, 8:01 AM

Истинският свят

  Poetry
1K 0 1

Без време търсех и се молех
да намеря нещо по-реално,ново.
В свят измислен пак живеех,
а да се боря не умеех!


Създадох си живот прекрасен
по хубав и от лятна песен.
Не беше реален,посредствен,
имах от всичко,макар и по малко.


Но лека,полека всичко се разпада
вече я няма лятната забава...
Трудно се живее
а какво остава за човек,който нищо не умее?!


Разбирам обаче,че туй е промяна,
че сякаш има надежда за ново начало.
Всичко старо вече си отива,
а от старта тръгва пак красотата.


Вярвам,че пак ще съм весела,
ще срещна обичта и успеха.
Те двамата хванати
ще тичат след мен като вятъра.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христиана Шандуркова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...