May 25, 2007, 8:01 AM

Истинският свят

  Poetry
1K 0 1

Без време търсех и се молех
да намеря нещо по-реално,ново.
В свят измислен пак живеех,
а да се боря не умеех!


Създадох си живот прекрасен
по хубав и от лятна песен.
Не беше реален,посредствен,
имах от всичко,макар и по малко.


Но лека,полека всичко се разпада
вече я няма лятната забава...
Трудно се живее
а какво остава за човек,който нищо не умее?!


Разбирам обаче,че туй е промяна,
че сякаш има надежда за ново начало.
Всичко старо вече си отива,
а от старта тръгва пак красотата.


Вярвам,че пак ще съм весела,
ще срещна обичта и успеха.
Те двамата хванати
ще тичат след мен като вятъра.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христиана Шандуркова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...