25.05.2007 г., 8:01

Истинският свят

1K 0 1

Без време търсех и се молех
да намеря нещо по-реално,ново.
В свят измислен пак живеех,
а да се боря не умеех!


Създадох си живот прекрасен
по хубав и от лятна песен.
Не беше реален,посредствен,
имах от всичко,макар и по малко.


Но лека,полека всичко се разпада
вече я няма лятната забава...
Трудно се живее
а какво остава за човек,който нищо не умее?!


Разбирам обаче,че туй е промяна,
че сякаш има надежда за ново начало.
Всичко старо вече си отива,
а от старта тръгва пак красотата.


Вярвам,че пак ще съм весела,
ще срещна обичта и успеха.
Те двамата хванати
ще тичат след мен като вятъра.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христиана Шандуркова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....