2 sept 2005, 16:15

Истинско?

  Poesía
1.3K 0 0
Розова луна,
квадратни зелени
звезди;
статична вода -
над тях тихо
бдиш ти.

Крулати коне
времето яздят
в галоп;
пространство тече
и прераства в
потоп.

В сянка на цвете
скрит, за мене
мечтаеш,
а с ветровете
да ме настигнеш
желаеш.

Замъци вдигаш
в небето от
нищото;
в огъня вливаш
ухание
бликащо.

...Ти си това.
Такъв ще си
винаги
в мойта глава.
В настоящето -
никога.


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Диана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...