2 сент. 2005 г., 16:15

Истинско?

Поэзия

1.3K 0 0

Розова луна,
квадратни зелени
звезди;
статична вода -
над тях тихо
бдиш ти.

Крулати коне
времето яздят
в галоп;
пространство тече
и прераства в
потоп.

В сянка на цвете
скрит, за мене
мечтаеш,
а с ветровете
да ме настигнеш
желаеш.

Замъци вдигаш
в небето от
нищото;
в огъня вливаш
ухание
бликащо.

...Ти си това.
Такъв ще си
винаги
в мойта глава.
В настоящето -
никога.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поэзия 6.3K 4.9

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поэзия 4.4K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬