2 сент. 2005 г., 16:15

Истинско?

Поэзия

1.3K 0 0

Розова луна,
квадратни зелени
звезди;
статична вода -
над тях тихо
бдиш ти.

Крулати коне
времето яздят
в галоп;
пространство тече
и прераства в
потоп.

В сянка на цвете
скрит, за мене
мечтаеш,
а с ветровете
да ме настигнеш
желаеш.

Замъци вдигаш
в небето от
нищото;
в огъня вливаш
ухание
бликащо.

...Ти си това.
Такъв ще си
винаги
в мойта глава.
В настоящето -
никога.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поэзия 4.4K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.5K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬