Истинско?

Розова луна,
квадратни зелени
звезди;
статична вода -
над тях тихо
бдиш ти.

Крулати коне
времето яздят
в галоп;
пространство тече
и прераства в
потоп.

В сянка на цвете
скрит, за мене
мечтаеш,
а с ветровете
да ме настигнеш
желаеш.

Замъци вдигаш
в небето от
нищото;
в огъня вливаш
ухание
бликащо.

...Ти си това.
Такъв ще си
винаги
в мойта глава.
В настоящето -
никога.