2.09.2005 г., 16:15 ч.

Истинско? 

  Поезия
957 0 0
Розова луна,
квадратни зелени
звезди;
статична вода -
над тях тихо
бдиш ти.

Крулати коне
времето яздят
в галоп;
пространство тече
и прераства в
потоп.

В сянка на цвете
скрит, за мене
мечтаеш,
а с ветровете
да ме настигнеш
желаеш.

Замъци вдигаш
в небето от
нищото;
в огъня вливаш
ухание
бликащо.

...Ти си това.
Такъв ще си
винаги
в мойта глава.
В настоящето -
никога.


© Диана Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??