13 sept 2009, 21:05

Истинското - Аз

  Poesía
664 0 4

Защо копираш в себе си лъжите,

губиш вяра в любовта,

защо криеш от себе си сълзите,

затънал в бедната, изкуствена душа.

 

Защо гордостта за теб е всичко,

оставаш винаги рани след теб,

защо не осъзнаваш, че ти си нищо

и ти си като всички -

и ти си жалък и свиреп.

 

Проклинай, крещи,

ала кой ще чуе твоя глас.

В тъмнината погубен

бориш се с истинското си - АЗ.

 

Милан Милев

12.09.09

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милан Милев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...