13 sept 2009, 21:05

Истинското - Аз

  Poesía
663 0 4

Защо копираш в себе си лъжите,

губиш вяра в любовта,

защо криеш от себе си сълзите,

затънал в бедната, изкуствена душа.

 

Защо гордостта за теб е всичко,

оставаш винаги рани след теб,

защо не осъзнаваш, че ти си нищо

и ти си като всички -

и ти си жалък и свиреп.

 

Проклинай, крещи,

ала кой ще чуе твоя глас.

В тъмнината погубен

бориш се с истинското си - АЗ.

 

Милан Милев

12.09.09

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милан Милев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...