13.09.2009 г., 21:05

Истинското - Аз

660 0 4

Защо копираш в себе си лъжите,

губиш вяра в любовта,

защо криеш от себе си сълзите,

затънал в бедната, изкуствена душа.

 

Защо гордостта за теб е всичко,

оставаш винаги рани след теб,

защо не осъзнаваш, че ти си нищо

и ти си като всички -

и ти си жалък и свиреп.

 

Проклинай, крещи,

ала кой ще чуе твоя глас.

В тъмнината погубен

бориш се с истинското си - АЗ.

 

Милан Милев

12.09.09

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милан Милев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....