Защо копираш в себе си лъжите,
губиш вяра в любовта,
защо криеш от себе си сълзите,
затънал в бедната, изкуствена душа.
Защо гордостта за теб е всичко,
оставаш винаги рани след теб,
защо не осъзнаваш, че ти си нищо
и ти си като всички -
и ти си жалък и свиреп.
Проклинай, крещи,
ала кой ще чуе твоя глас.
В тъмнината погубен ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up