Защо копираш в себе си лъжите,
губиш вяра в любовта,
защо криеш от себе си сълзите,
затънал в бедната, изкуствена душа.
Защо гордостта за теб е всичко,
оставаш винаги рани след теб,
защо не осъзнаваш, че ти си нищо
и ти си като всички -
и ти си жалък и свиреп.
Проклинай, крещи,
ала кой ще чуе твоя глас.
В тъмнината погубен
бориш се с истинското си - АЗ.
Милан Милев
12.09.09
© Милан Милев All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
