13 сент. 2009 г., 21:05

Истинското - Аз

665 0 4

Защо копираш в себе си лъжите,

губиш вяра в любовта,

защо криеш от себе си сълзите,

затънал в бедната, изкуствена душа.

 

Защо гордостта за теб е всичко,

оставаш винаги рани след теб,

защо не осъзнаваш, че ти си нищо

и ти си като всички -

и ти си жалък и свиреп.

 

Проклинай, крещи,

ала кой ще чуе твоя глас.

В тъмнината погубен

бориш се с истинското си - АЗ.

 

Милан Милев

12.09.09

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Милан Милев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...