Разголени са пейзажите на душата ми –
огледало от две вселени,
на два свята
от недокоснати сцени.
Огледалният образ на спектакъл
от недоизказани думи –
несподелени...
И перфектни багри,
приписани извъртания,
съмнения, вини,
изкази в стъпки
и рими
с недомлъвки.
Безгласни са словата
бродещи в жажда
за въздух свеж –
еликсир на земния
ни път.
И за Бога, нали сме в тяло
от кръв и вода*
символизиращи ума.
Къде е образът на душата!
Всевишният
предложил е слово,
увереност
надежда...
И знае, че душата избира.
Да търси решение
и утеха –
в мъка и щастие,
заложени надежди
и безгранични
страхове...
...
Огледален образ за едно
безкрайно рабско пътуване,
със закодирано
и предопределено
завинаги завръщане.
Дали не е вечният залез
истинското огледало
решило да замлъкне?
A душата ми е толкова
милостива –
до болка.
P.S. Нали умът създава бездната, а сърцето я пресича...(Нисаргадата Махарадж)
*Когато римският войник Клавий пресича странична стойка от Исус излиза кръв и вода.
Това символизира състоянията на ума, които ни разбиват в дълбините на нашите емоции.
11.05.2022
© Todos los derechos reservados