Разголени са пейзажите на душата ми –

огледало от две вселени,

на два свята

от недокоснати сцени.

Огледалният образ на спектакъл

от недоизказани думи –

несподелени...

И перфектни багри,

приписани извъртания,

съмнения, вини,

изкази в стъпки

и рими

с недомлъвки.

Безгласни са словата

бродещи в жажда

за  въздух свеж –

еликсир на земния

ни път.

И за Бога, нали сме в тяло

от кръв и вода*

символизиращи ума.

Къде е образът на душата!

Всевишният

предложил е слово,

увереност

надежда...

И знае, че душата избира.

Да търси решение

и утеха –

в мъка и щастие,

заложени надежди

и безгранични

страхове...

...

Огледален образ за едно

безкрайно рабско пътуване,

със закодирано

и предопределено

завинаги завръщане.

Дали не е вечният залез

истинското огледало

решило да замлъкне?

A душата ми е толкова

милостива –

до болка.

P.S. Нали умът създава бездната, а сърцето я пресича...(Нисаргадата Махарадж)

*Когато римският войник Клавий пресича странична стойка от Исус излиза кръв и вода.

Това символизира състоянията на ума, които ни разбиват в дълбините на нашите емоции.

11.05.2022