Исторически преход

През школските години в шпалир съм срещал Тато

със Чаушеску, Кастро, Ким Ир Сен,

на Фидел реч съм слушал (по-дълга от брадата)

за вярата във утрешния ден.

А той - денят - довтаса с усмивка саркастична,

права донесъл, щастие отнел,

живяхме ний (в света бе САЩ полюсът едничък)

в червено-син двуполюсен модел,

где бол са досиета, а малко са парите

и все в Европа погледът е впит.

Историйо, защо си на нас така сърдита?

Късметът ни все тъй ли ще е скрит?