10 окт. 2015 г., 20:33

Исторически преход

505 0 1

Исторически преход

 

През школските години в шпалир съм срещал Тато

със Чаушеску, Кастро, Ким Ир Сен,

на Фидел реч съм слушал (по-дълга от брадата)

за вярата във утрешния ден.

 

А той - денят - довтаса с усмивка саркастична,

права донесъл, щастие отнел,

живяхме ний (в света бе САЩ полюсът едничък)

в червено-син двуполюсен модел,

 

где бол са досиета, а малко са парите

и все в Европа погледът е впит.

Историйо, защо си на нас така сърдита?

Късметът ни все тъй ли ще е скрит?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Владимир Костов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Да..., с усмивка саркастична е денят и нима не го заслужаваме точно такъв?! Замислящо, болящо...

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...