Oct 10, 2015, 8:33 PM

Исторически преход

  Poetry » Civic
507 0 1

Исторически преход

 

През школските години в шпалир съм срещал Тато

със Чаушеску, Кастро, Ким Ир Сен,

на Фидел реч съм слушал (по-дълга от брадата)

за вярата във утрешния ден.

 

А той - денят - довтаса с усмивка саркастична,

права донесъл, щастие отнел,

живяхме ний (в света бе САЩ полюсът едничък)

в червено-син двуполюсен модел,

 

где бол са досиета, а малко са парите

и все в Европа погледът е впит.

Историйо, защо си на нас така сърдита?

Късметът ни все тъй ли ще е скрит?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Владимир Костов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Да..., с усмивка саркастична е денят и нима не го заслужаваме точно такъв?! Замислящо, болящо...

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...