29 dic 2004, 20:24

История

  Poesía
1.2K 0 4

Хумористично стихче


Как да напиша своята история?
Липсват ми стратегия и тактика.
С жените слаб съм на теория,
още повече... на практика.

Отпивам във квартално кафене,
горчивата отвара от Бразилия.
Жена, създадена за Боговете
с погледа си сякаш ме изпива.

Поканих я на бедната ми маса,
конякът да разчупи ледовете.
На помощ викнах даже и Пегаса,
по телефона и поръчах цвете.

Разхвърляме възвишени слова,
звездите ми намигат шеговито.
Насърчават бедната ми суета,
зад синевата на небето скрити.

Думите й - галещ нощен бриз,
развихрят моето въображение...
Ще изпълня всеки нов каприз
в съдбовно предопределение.

-Ако ме заведеш във Акапулко -
докосват нежно нейните слова
- ще бъда твоята прекрасна булка,
а ти ще си единствен на света.

Тук стратегията ми изневери
и практиката думата си рече.
Живея в Коньовица мила разбери,
а Акапулко... май ми е далече.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Найден Найденов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря Пепина!
    Ще го имам предвид
    Имам доста такива стихчета
  • Жоре, ти си знаеш
    След няколко водки може да се озовем във всяка една точка на планетата Земя
  • Харесва ми литературния герой
    далече е Акапулко?
    слава богу че има поети като теб
    за да си имаме и ние Акапулко
  • Прекрасно! Подобри ми увисналото настроение! Накара ме дори да се засмея. Колко много ни липсват веселите неща, та дори и човек да може да се шегува със самия себе си. 6 и усмивка.

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...