29 dic 2004, 20:24

История

  Poesía
1.2K 0 4

Хумористично стихче


Как да напиша своята история?
Липсват ми стратегия и тактика.
С жените слаб съм на теория,
още повече... на практика.

Отпивам във квартално кафене,
горчивата отвара от Бразилия.
Жена, създадена за Боговете
с погледа си сякаш ме изпива.

Поканих я на бедната ми маса,
конякът да разчупи ледовете.
На помощ викнах даже и Пегаса,
по телефона и поръчах цвете.

Разхвърляме възвишени слова,
звездите ми намигат шеговито.
Насърчават бедната ми суета,
зад синевата на небето скрити.

Думите й - галещ нощен бриз,
развихрят моето въображение...
Ще изпълня всеки нов каприз
в съдбовно предопределение.

-Ако ме заведеш във Акапулко -
докосват нежно нейните слова
- ще бъда твоята прекрасна булка,
а ти ще си единствен на света.

Тук стратегията ми изневери
и практиката думата си рече.
Живея в Коньовица мила разбери,
а Акапулко... май ми е далече.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Найден Найденов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря Пепина!
    Ще го имам предвид
    Имам доста такива стихчета
  • Жоре, ти си знаеш
    След няколко водки може да се озовем във всяка една точка на планетата Земя
  • Харесва ми литературния герой
    далече е Акапулко?
    слава богу че има поети като теб
    за да си имаме и ние Акапулко
  • Прекрасно! Подобри ми увисналото настроение! Накара ме дори да се засмея. Колко много ни липсват веселите неща, та дори и човек да може да се шегува със самия себе си. 6 и усмивка.

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...