29 dic 2004, 20:24

История 

  Poesía
959 0 4

Хумористично стихче


Как да напиша своята история?
Липсват ми стратегия и тактика.
С жените слаб съм на теория,
още повече... на практика.

Отпивам във квартално кафене,
горчивата отвара от Бразилия.
Жена, създадена за Боговете
с погледа си сякаш ме изпива.

Поканих я на бедната ми маса,
конякът да разчупи ледовете.
На помощ викнах даже и Пегаса,
по телефона и поръчах цвете.

Разхвърляме възвишени слова,
звездите ми намигат шеговито.
Насърчават бедната ми суета,
зад синевата на небето скрити.

Думите й - галещ нощен бриз,
развихрят моето въображение...
Ще изпълня всеки нов каприз
в съдбовно предопределение.

-Ако ме заведеш във Акапулко -
докосват нежно нейните слова
- ще бъда твоята прекрасна булка,
а ти ще си единствен на света.

Тук стратегията ми изневери
и практиката думата си рече.
Живея в Коньовица мила разбери,
а Акапулко... май ми е далече.

© Найден Найденов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря Пепина!
    Ще го имам предвид
    Имам доста такива стихчета
  • Жоре, ти си знаеш
    След няколко водки може да се озовем във всяка една точка на планетата Земя
  • Харесва ми литературния герой
    далече е Акапулко?
    слава богу че има поети като теб
    за да си имаме и ние Акапулко
  • Прекрасно! Подобри ми увисналото настроение! Накара ме дори да се засмея. Колко много ни липсват веселите неща, та дори и човек да може да се шегува със самия себе си. 6 и усмивка.
Propuestas
: ??:??