29.12.2004 г., 20:24

История

1.2K 0 4

Хумористично стихче


Как да напиша своята история?
Липсват ми стратегия и тактика.
С жените слаб съм на теория,
още повече... на практика.

Отпивам във квартално кафене,
горчивата отвара от Бразилия.
Жена, създадена за Боговете
с погледа си сякаш ме изпива.

Поканих я на бедната ми маса,
конякът да разчупи ледовете.
На помощ викнах даже и Пегаса,
по телефона и поръчах цвете.

Разхвърляме възвишени слова,
звездите ми намигат шеговито.
Насърчават бедната ми суета,
зад синевата на небето скрити.

Думите й - галещ нощен бриз,
развихрят моето въображение...
Ще изпълня всеки нов каприз
в съдбовно предопределение.

-Ако ме заведеш във Акапулко -
докосват нежно нейните слова
- ще бъда твоята прекрасна булка,
а ти ще си единствен на света.

Тук стратегията ми изневери
и практиката думата си рече.
Живея в Коньовица мила разбери,
а Акапулко... май ми е далече.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Найден Найденов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря Пепина!
    Ще го имам предвид
    Имам доста такива стихчета
  • Жоре, ти си знаеш
    След няколко водки може да се озовем във всяка една точка на планетата Земя
  • Харесва ми литературния герой
    далече е Акапулко?
    слава богу че има поети като теб
    за да си имаме и ние Акапулко
  • Прекрасно! Подобри ми увисналото настроение! Накара ме дори да се засмея. Колко много ни липсват веселите неща, та дори и човек да може да се шегува със самия себе си. 6 и усмивка.

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...