29.12.2004 г., 20:24

История

1.2K 0 4

Хумористично стихче


Как да напиша своята история?
Липсват ми стратегия и тактика.
С жените слаб съм на теория,
още повече... на практика.

Отпивам във квартално кафене,
горчивата отвара от Бразилия.
Жена, създадена за Боговете
с погледа си сякаш ме изпива.

Поканих я на бедната ми маса,
конякът да разчупи ледовете.
На помощ викнах даже и Пегаса,
по телефона и поръчах цвете.

Разхвърляме възвишени слова,
звездите ми намигат шеговито.
Насърчават бедната ми суета,
зад синевата на небето скрити.

Думите й - галещ нощен бриз,
развихрят моето въображение...
Ще изпълня всеки нов каприз
в съдбовно предопределение.

-Ако ме заведеш във Акапулко -
докосват нежно нейните слова
- ще бъда твоята прекрасна булка,
а ти ще си единствен на света.

Тук стратегията ми изневери
и практиката думата си рече.
Живея в Коньовица мила разбери,
а Акапулко... май ми е далече.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Найден Найденов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря Пепина!
    Ще го имам предвид
    Имам доста такива стихчета
  • Жоре, ти си знаеш
    След няколко водки може да се озовем във всяка една точка на планетата Земя
  • Харесва ми литературния герой
    далече е Акапулко?
    слава богу че има поети като теб
    за да си имаме и ние Акапулко
  • Прекрасно! Подобри ми увисналото настроение! Накара ме дори да се засмея. Колко много ни липсват веселите неща, та дори и човек да може да се шегува със самия себе си. 6 и усмивка.

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...