15 ene 2016, 0:08

История

  Poesía
876 0 13

Родословно дърво? Ами нямам!
Апокрифна е мойта История.
Почва още от древните камъни,
дали първа искрица на огъня.

 

Със рисунките пещерни д`яла
от нагонната своя първичност
примитивна галерия; оживява
и нещавени кожи облича.

 

През епохите диво препуска,
сечивата заменя с ракети,
също както безформени звуци
преоформя в красиви куплети.

 

Търси разум отвъд синевата
и следи от стадата бизони,
инквизира "различните" братя,
постмортем ги качва на трона.

 

От неизвестното се страхува,
а дръзва да откривателства,
под небесната шатра сънува
как изгражда небостъргачи.

 

Зверове омагьосва със лира
или свири на звездни клавиши,
ту протяга ръка костелива
да изпроси гадателска милост,

 

ту опълчва се на Създателя,
и на дявола, и на себе си.
Родословно дърво? Ами нямам!
Ала клони ще има след мене!

 

Мойта история? Свършва тогава
щом животът от теб ме отнеме!
 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Донова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Дай нещо по-засуканко, де!
    Шегувам се, благодаря ти!
  • Ами, само напред!
  • Чувствам се като Дулсинея дел Тобосо!
  • Когато вече съм история -
    мигът така ме угнетява,
    че хич не ме вълнува аудитория,
    която щедро да ме възхвалява...

    А критиките на клакьорите,
    наети да ме унижават,
    от кликите на аматьорите...
    печалният ми лик развеселяват!

  • Дани, ще те послушам!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...