15 ene 2016, 0:08

История

  Poesía
882 0 13

Родословно дърво? Ами нямам!
Апокрифна е мойта История.
Почва още от древните камъни,
дали първа искрица на огъня.

 

Със рисунките пещерни д`яла
от нагонната своя първичност
примитивна галерия; оживява
и нещавени кожи облича.

 

През епохите диво препуска,
сечивата заменя с ракети,
също както безформени звуци
преоформя в красиви куплети.

 

Търси разум отвъд синевата
и следи от стадата бизони,
инквизира "различните" братя,
постмортем ги качва на трона.

 

От неизвестното се страхува,
а дръзва да откривателства,
под небесната шатра сънува
как изгражда небостъргачи.

 

Зверове омагьосва със лира
или свири на звездни клавиши,
ту протяга ръка костелива
да изпроси гадателска милост,

 

ту опълчва се на Създателя,
и на дявола, и на себе си.
Родословно дърво? Ами нямам!
Ала клони ще има след мене!

 

Мойта история? Свършва тогава
щом животът от теб ме отнеме!
 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Донова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Дай нещо по-засуканко, де!
    Шегувам се, благодаря ти!
  • Ами, само напред!
  • Чувствам се като Дулсинея дел Тобосо!
  • Когато вече съм история -
    мигът така ме угнетява,
    че хич не ме вълнува аудитория,
    която щедро да ме възхвалява...

    А критиките на клакьорите,
    наети да ме унижават,
    от кликите на аматьорите...
    печалният ми лик развеселяват!

  • Дани, ще те послушам!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...