15.01.2016 г., 0:08

История

875 0 13

Родословно дърво? Ами нямам!
Апокрифна е мойта История.
Почва още от древните камъни,
дали първа искрица на огъня.

 

Със рисунките пещерни д`яла
от нагонната своя първичност
примитивна галерия; оживява
и нещавени кожи облича.

 

През епохите диво препуска,
сечивата заменя с ракети,
също както безформени звуци
преоформя в красиви куплети.

 

Търси разум отвъд синевата
и следи от стадата бизони,
инквизира "различните" братя,
постмортем ги качва на трона.

 

От неизвестното се страхува,
а дръзва да откривателства,
под небесната шатра сънува
как изгражда небостъргачи.

 

Зверове омагьосва със лира
или свири на звездни клавиши,
ту протяга ръка костелива
да изпроси гадателска милост,

 

ту опълчва се на Създателя,
и на дявола, и на себе си.
Родословно дърво? Ами нямам!
Ала клони ще има след мене!

 

Мойта история? Свършва тогава
щом животът от теб ме отнеме!
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Донова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Дай нещо по-засуканко, де!
    Шегувам се, благодаря ти!
  • Ами, само напред!
  • Чувствам се като Дулсинея дел Тобосо!
  • Когато вече съм история -
    мигът така ме угнетява,
    че хич не ме вълнува аудитория,
    която щедро да ме възхвалява...

    А критиките на клакьорите,
    наети да ме унижават,
    от кликите на аматьорите...
    печалният ми лик развеселяват!

  • Дани, ще те послушам!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...