2 dic 2009, 1:17

... история

  Poesía » Otra
860 0 4

Светът беше подвластен на мрачно време...

... сиви души премрежваха погледа, 

безобразието изпълваше черната дупка,

заела пространството,

ежедневието бе подтиснато,

мълчаливи гласове шептяха,

една дума бе взела превес: СМЪРТ, СМЪРТ!

... ушите отказаха да слушат и се пренесоха в съня си,

очите направиха жалък опит да се затворят,

но случващото се не позволи и 

обречени, продължиха да гледат...

... отчаяни старици ровеха в кофите с боклук,

млади хора погубваха същности,

деца играеха с оръжия...

... в този мрак очите съзряха светлина...

ограбена от сивия цвят,

тя взе от цветовете на балоните (безпризорно летейки) и

ги разпръсна в ежедневието...

за себе си остави жълтия, ярък облик,

небето стана светлосиньо, 

земята - тревистозелена, 

океаните коралово-тюркоазени,

душите... на тях, 

изпрати белия цвят,

в черната дупка изсипа пепел...

 

... жадно, широко отворени, очите

продължаваха да гледат,

ушите се събудиха от шумни гласове,

които крещяха: ЖИВОТ! ЖИВОТ!...

... светът се бореше за свободата си,

случващото се нямаше власт и се предаде, 

сиянието на времето освободи шареното ежедневие...

... мракът беше история.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Славка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти, Душка! Радвам се!
    Хубав и щастлив ден, желая!
  • Да бъде! Благодаря, Веси!
  • Дано, мракът стане история!
    Поздрави, Славе!
  • Радвам се, Веси и ти благодаря! Слънчев и уютен ден следобед, ти желая!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...