... история
Светът беше подвластен на мрачно време...
... сиви души премрежваха погледа,
безобразието изпълваше черната дупка,
заела пространството,
ежедневието бе подтиснато,
мълчаливи гласове шептяха,
една дума бе взела превес: СМЪРТ, СМЪРТ!
... ушите отказаха да слушат и се пренесоха в съня си,
очите направиха жалък опит да се затворят,
но случващото се не позволи и
обречени, продължиха да гледат...
... отчаяни старици ровеха в кофите с боклук,
млади хора погубваха същности,
деца играеха с оръжия...
... в този мрак очите съзряха светлина...
ограбена от сивия цвят,
тя взе от цветовете на балоните (безпризорно летейки) и
ги разпръсна в ежедневието...
за себе си остави жълтия, ярък облик,
небето стана светлосиньо,
земята - тревистозелена,
океаните коралово-тюркоазени,
душите... на тях,
изпрати белия цвят,
в черната дупка изсипа пепел...
... жадно, широко отворени, очите
продължаваха да гледат,
ушите се събудиха от шумни гласове,
които крещяха: ЖИВОТ! ЖИВОТ!...
... светът се бореше за свободата си,
случващото се нямаше власт и се предаде,
сиянието на времето освободи шареното ежедневие...
... мракът беше история.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Славка Всички права запазени
