30 jun 2006, 8:35

История или урок

  Poesía
833 0 4

          История или урок


Дъга ли е това което днес  се случва
тъй многоцветен и шарен  е света
Хората са много, не всеки се отключва
не всеки показва наяве  своята душа

Но в разликата казват се ражда истината
тогава нека хората различни са в света
Но без да газят някого създавайки историята
написвайки сценария на своята  съдба

А моята история разказвала съм често
но казват ми далечна и странна тя била
Казват ми:"...жената  която фантазира нещо
и наивно сляпо вярва в живота , в любовта "

Но аз не вярвам в нещо което е  химера
не търся някаква  непостижима мечта
Живея си живота и съм успяла да намеря
принца на мечтите си , но тук в реалността

До мен той крачи плътно,  мъжки забързано
понякога изчаква ме, все пак аз съм жена
Намерили сме смисъла на  думите "все заедно"
доказваме  си  взаимно силата на  любовта

Да вярва който иска, аз  никой  не  насилвам
живота си избираме сами на този свят широк
За себе си спокойна съм, съдбата си харесвам
Получила съм максимума точки в житейския урок

     
             
25.05.2006

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анета Саманлиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...