30 jun 2006, 8:35

История или урок

  Poesía
829 0 4

          История или урок


Дъга ли е това което днес  се случва
тъй многоцветен и шарен  е света
Хората са много, не всеки се отключва
не всеки показва наяве  своята душа

Но в разликата казват се ражда истината
тогава нека хората различни са в света
Но без да газят някого създавайки историята
написвайки сценария на своята  съдба

А моята история разказвала съм често
но казват ми далечна и странна тя била
Казват ми:"...жената  която фантазира нещо
и наивно сляпо вярва в живота , в любовта "

Но аз не вярвам в нещо което е  химера
не търся някаква  непостижима мечта
Живея си живота и съм успяла да намеря
принца на мечтите си , но тук в реалността

До мен той крачи плътно,  мъжки забързано
понякога изчаква ме, все пак аз съм жена
Намерили сме смисъла на  думите "все заедно"
доказваме  си  взаимно силата на  любовта

Да вярва който иска, аз  никой  не  насилвам
живота си избираме сами на този свят широк
За себе си спокойна съм, съдбата си харесвам
Получила съм максимума точки в житейския урок

     
             
25.05.2006

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анета Саманлиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...