30.06.2006 г., 8:35

История или урок

824 0 4

          История или урок


Дъга ли е това което днес  се случва
тъй многоцветен и шарен  е света
Хората са много, не всеки се отключва
не всеки показва наяве  своята душа

Но в разликата казват се ражда истината
тогава нека хората различни са в света
Но без да газят някого създавайки историята
написвайки сценария на своята  съдба

А моята история разказвала съм често
но казват ми далечна и странна тя била
Казват ми:"...жената  която фантазира нещо
и наивно сляпо вярва в живота , в любовта "

Но аз не вярвам в нещо което е  химера
не търся някаква  непостижима мечта
Живея си живота и съм успяла да намеря
принца на мечтите си , но тук в реалността

До мен той крачи плътно,  мъжки забързано
понякога изчаква ме, все пак аз съм жена
Намерили сме смисъла на  думите "все заедно"
доказваме  си  взаимно силата на  любовта

Да вярва който иска, аз  никой  не  насилвам
живота си избираме сами на този свят широк
За себе си спокойна съм, съдбата си харесвам
Получила съм максимума точки в житейския урок

     
             
25.05.2006

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анета Саманлиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...