30 июн. 2006 г., 08:35

История или урок

831 0 4

          История или урок


Дъга ли е това което днес  се случва
тъй многоцветен и шарен  е света
Хората са много, не всеки се отключва
не всеки показва наяве  своята душа

Но в разликата казват се ражда истината
тогава нека хората различни са в света
Но без да газят някого създавайки историята
написвайки сценария на своята  съдба

А моята история разказвала съм често
но казват ми далечна и странна тя била
Казват ми:"...жената  която фантазира нещо
и наивно сляпо вярва в живота , в любовта "

Но аз не вярвам в нещо което е  химера
не търся някаква  непостижима мечта
Живея си живота и съм успяла да намеря
принца на мечтите си , но тук в реалността

До мен той крачи плътно,  мъжки забързано
понякога изчаква ме, все пак аз съм жена
Намерили сме смисъла на  думите "все заедно"
доказваме  си  взаимно силата на  любовта

Да вярва който иска, аз  никой  не  насилвам
живота си избираме сами на този свят широк
За себе си спокойна съм, съдбата си харесвам
Получила съм максимума точки в житейския урок

     
             
25.05.2006

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анета Саманлиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...