19 nov 2012, 22:01

История, която се помни 

  Poesía » De amor
685 0 8

-----

 

И я няма онази любов с топлината в сърцето,
с аромат на омайващо вино след късна вечеря –
тънкостенните чаши оглеждаха устните слети.
Аз не искам да помня,

но сили в мен как да намеря?

Любопитни звезди шумоляха зад спуснати щори,

още виждам утрата ни – в смях и солени клепачи.
Днес ухае домът ми на кратка любовна история
и не искам, но помня –
безсилна дори да заплача!

С нежността си ръцете ти с въздуха правеха плитки,

твойта нощна усмивка ми спускаше люлки от огън.
И ще помня – сърцето ми днес е наръфана питка.
Да обичам, надявам се – още,
все още да мога...

 

-----

© Станислава Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??