История, която се помни
-----
И я няма онази любов с топлината в сърцето,
с аромат на омайващо вино след късна вечеря –
тънкостенните чаши оглеждаха устните слети.
Аз не искам да помня,
но сили в мен как да намеря?
Любопитни звезди шумоляха зад спуснати щори,
още виждам утрата ни – в смях и солени клепачи.
Днес ухае домът ми на кратка любовна история
и не искам, но помня –
безсилна дори да заплача!
С нежността си ръцете ти с въздуха правеха плитки,
твойта нощна усмивка ми спускаше люлки от огън.
И ще помня – сърцето ми днес е наръфана питка.
Да обичам, надявам се – още,
все още да мога...
-----
© Станислава All rights reserved.
