stenli499 (Станислава)
291 2629
Nov 19, 2012, 10:01 PM

История, която се помни 

  Poetry » Love
690 0 8

-----

 

И я няма онази любов с топлината в сърцето,
с аромат на омайващо вино след късна вечеря –
тънкостенните чаши оглеждаха устните слети.
Аз не искам да помня,

но сили в мен как да намеря?

Любопитни звезди шумоляха зад спуснати щори,
още виждам утрата ни – в смях и солени клепачи.
Днес ухае домът ми на кратка любовна история
и не искам, но помня –
безсилна дори да заплача!

С нежността си ръцете ти с въздуха правеха плитки,
твойта нощна усмивка ми спускаше люлки от огън.
И ще помня – сърцето ми днес е наръфана питка.
Да обичам, надявам се – още,
все още да мога...

 

-----

© Станислава All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??