19 нояб. 2012 г., 22:01

История, която се помни 

  Поэзия » Любовная
757 0 8
-----
И я няма онази любов с топлината в сърцето,
с аромат на омайващо вино след късна вечеря –
тънкостенните чаши оглеждаха устните слети.
Аз не искам да помня,
но сили в мен как да намеря?
Любопитни звезди шумоляха зад спуснати щори,
още виждам утрата ни – в смях и солени клепачи.
Днес ухае домът ми на кратка любовна история
и не искам, но помня –
безсилна дори да заплача!
С нежността си ръцете ти с въздуха правеха плитки, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Станислава Все права защищены

Предложения
: ??:??