15 mar 2006, 12:14

История на цветята

  Poesía
1.5K 0 4
Последният лъч целуна вълните,
тайно сърцето до 10 преброи,
по-мрачно искряха звездите,
усещаха, че нещо преломно предстои.

На това място спирам да пиша,
няма думи в хорския език,
с които мога да опиша
болката, тъмата и прибоя див.

Земя ,вода в едно се сляха,
вятърът раздухваше жарта,
13 сенки вцепенени бяха
и гледаха със ужас гибелта.

Зад тях остана вечност, време,
реалност и мечта,
всеки бе готов да носи свойто бреме,
за да види утрешната светлина.

Не се обърнаха дори, не стигаха сълзите,
морето в ярост закипя,
последен повей силен
и вихърът над мрачен свят понесе пепелта.

И там където тя попадна,
поникнаха цветя,
изпълнени с магия и хармония-
единствен спомен за дома

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Роксана Медичи Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Интересно като замисъл!Браво!
  • Страхотно е! БРаво! 6 от мен!
  • хубаво е!6
  • ау! това е страшно!!! стилът много ми допада- мисля че би звучало много добре като текст на песен

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...