15.03.2006 г., 12:14

История на цветята

1.5K 0 4
Последният лъч целуна вълните,
тайно сърцето до 10 преброи,
по-мрачно искряха звездите,
усещаха, че нещо преломно предстои.

На това място спирам да пиша,
няма думи в хорския език,
с които мога да опиша
болката, тъмата и прибоя див.

Земя ,вода в едно се сляха,
вятърът раздухваше жарта,
13 сенки вцепенени бяха
и гледаха със ужас гибелта.

Зад тях остана вечност, време,
реалност и мечта,
всеки бе готов да носи свойто бреме,
за да види утрешната светлина.

Не се обърнаха дори, не стигаха сълзите,
морето в ярост закипя,
последен повей силен
и вихърът над мрачен свят понесе пепелта.

И там където тя попадна,
поникнаха цветя,
изпълнени с магия и хармония-
единствен спомен за дома

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Роксана Медичи Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Интересно като замисъл!Браво!
  • Страхотно е! БРаво! 6 от мен!
  • хубаво е!6
  • ау! това е страшно!!! стилът много ми допада- мисля че би звучало много добре като текст на песен

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...