Mar 15, 2006, 12:14 PM
История на цветята
Последният лъч целуна вълните,
тайно сърцето до 10 преброи,
по-мрачно искряха звездите,
усещаха, че нещо преломно предстои.
На това място спирам да пиша,
няма думи в хорския език,
с които мога да опиша
болката, тъмата и прибоя див.
Земя ,вода в едно се сляха,
вятърът раздухваше жарта,
13 сенки вцепенени бяха
и гледаха със ужас гибелта.
Зад тях остана вечност, време,
реалност и мечта,
всеки бе готов да носи свойто бреме,
за да види утрешната светлина.
Не се обърнаха дори, не стигаха сълзите,
морето в ярост закипя,
последен повей силен
и вихърът над мрачен свят понесе пепелта.
И там където тя попадна,
поникнаха цветя,
изпълнени с магия и хармония-
единствен спомен за дома
тайно сърцето до 10 преброи,
по-мрачно искряха звездите,
усещаха, че нещо преломно предстои.
На това място спирам да пиша,
няма думи в хорския език,
с които мога да опиша
болката, тъмата и прибоя див.
Земя ,вода в едно се сляха,
вятърът раздухваше жарта,
13 сенки вцепенени бяха
и гледаха със ужас гибелта.
Зад тях остана вечност, време,
реалност и мечта,
всеки бе готов да носи свойто бреме,
за да види утрешната светлина.
Не се обърнаха дори, не стигаха сълзите,
морето в ярост закипя,
последен повей силен
и вихърът над мрачен свят понесе пепелта.
И там където тя попадна,
поникнаха цветя,
изпълнени с магия и хармония-
единствен спомен за дома
© Роксана Медичи All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Интересно като замисъл!Браво!
-
Страхотно е!
БРаво! 6 от мен! -
хубаво е!6
-
ау! това е страшно!!! стилът много ми допада- мисля че би звучало много добре като текст на песен
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
