21 oct 2007, 12:58

История на любовта

  Poesía
1.5K 0 5

Спомени. Само спомените ми остави ти!
Посивели, изоставени от теб преди.
Спомени, забравени мечти,
с обещания и хиляди лъжи.

Но искам те до днес дори,
докосвам те и в моите мечти!
Мисля си за теб, ала дали
струва си след толкова игри?

И ето ме, отново съм сама
с една забравена история на любовта.
И чакам те и викам те "Ела!".
И моля те изтрий греха -
 спотайващ се, копнеещ из
   бездната на моето сърце.

Шепна, викам те и страдам,
ала вече осъзнавам -
Обичах те - сама!
Страдах - пак сама!
Забравих те - самичка!
И мразя те от цялата душа!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лия Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Шепна, викам те и страдам,
    ала вече осъзнавам -
    Обичах те - сама!
    Страдах - пак сама!
    Забравих те - самичка!

    Понякога се случва така. Забелязах, че всички твои стихове, които прочетох, са изпълнени с тъга. Знам, че е лесно да се каже "Забрави! Няма смисъл да страдаш за това.", но е още по-трудно да се изпълни. Пожелавам ти при теб да е по-лесно!
  • Много хубаво стихотворение, мелодично и много ритмично, изключително силно, като израз на емоция. Много е хубаво.
  • Недей да мразиш, просто махни с ръка и продължи напред!
  • Изключително близко до преживяванията ми. И аз съм си задавала същите въпроси, но времето е най-добрия лек. Прекрасен стих си написала, поздравявам те!
  • Не мрази, Лия, прости
    и продължи, с много обич.

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...