gamarima (Маргарита Петрова) gamarima (Маргарита Петрова)
7 123
5 mar 2012, 0:18

История с хлебарка

876 0 3

                                                       История с хлебарка

 

                                        Имаме един колега -

                                        многострадална Геновева!

                                        Веднъж - от самота безправна,

                                        с една хлебарка разговарял.

                                        Тя го изслушала със състрадание,

                                        но... вдън ухото му припаднала!

                                        Той, в кавалерското си чувство верен,

                                        за нея мислел разтреперен.

                                        С парфюм я пръскал. Спирт ù сипал...

                                        Край тъпанчето тя опитала

                                        да произвежда звукове и спазми...

                                        Човекът почнал да се дразни

                                        и... ядно взел прахосмукачка!

                                        Отвърнал на закачка със закачка.

                                        Продухвал, смукал, ала всуе...

                                        Хлебарката не можела да чуе.

                                        Умряла в апарата слухов.

                                        С пинсета ексхумирали трупа ù.

                                        Колегата ни с болка се кълнеше:

                                        - По-вярна от съпруга тя ми беше!

             

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Маргарита Петрова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0