История с хлебарка

                                        Имаме един колега -

                                        многострадална Геновева!

                                        Веднъж - от самота безправна,

                                        с една хлебарка разговарял.

                                        Тя го изслушала със състрадание,

                                        но... вдън ухото му припаднала!

                                        Той, в кавалерското си чувство верен,

                                        за нея мислел разтреперен.

                                        С парфюм я пръскал. Спирт ù сипал...

                                        Край тъпанчето тя опитала

                                        да произвежда звукове и спазми...

                                        Човекът почнал да се дразни

                                        и... ядно взел прахосмукачка!

                                        Отвърнал на закачка със закачка.

                                        Продухвал, смукал, ала всуе...

                                        Хлебарката не можела да чуе.

                                        Умряла в апарата слухов.

                                        С пинсета ексхумирали трупа ù.

                                        Колегата ни с болка се кълнеше:

                                        - По-вярна от съпруга тя ми беше!