5.03.2012 г., 0:18

История с хлебарка

869 0 3

                                                       История с хлебарка

 

                                        Имаме един колега -

                                        многострадална Геновева!

                                        Веднъж - от самота безправна,

                                        с една хлебарка разговарял.

                                        Тя го изслушала със състрадание,

                                        но... вдън ухото му припаднала!

                                        Той, в кавалерското си чувство верен,

                                        за нея мислел разтреперен.

                                        С парфюм я пръскал. Спирт ù сипал...

                                        Край тъпанчето тя опитала

                                        да произвежда звукове и спазми...

                                        Човекът почнал да се дразни

                                        и... ядно взел прахосмукачка!

                                        Отвърнал на закачка със закачка.

                                        Продухвал, смукал, ала всуе...

                                        Хлебарката не можела да чуе.

                                        Умряла в апарата слухов.

                                        С пинсета ексхумирали трупа ù.

                                        Колегата ни с болка се кълнеше:

                                        - По-вярна от съпруга тя ми беше!

             

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Маргарита Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...