5 мар. 2012 г., 00:18

История с хлебарка

872 0 3

                                                       История с хлебарка

 

                                        Имаме един колега -

                                        многострадална Геновева!

                                        Веднъж - от самота безправна,

                                        с една хлебарка разговарял.

                                        Тя го изслушала със състрадание,

                                        но... вдън ухото му припаднала!

                                        Той, в кавалерското си чувство верен,

                                        за нея мислел разтреперен.

                                        С парфюм я пръскал. Спирт ù сипал...

                                        Край тъпанчето тя опитала

                                        да произвежда звукове и спазми...

                                        Човекът почнал да се дразни

                                        и... ядно взел прахосмукачка!

                                        Отвърнал на закачка със закачка.

                                        Продухвал, смукал, ала всуе...

                                        Хлебарката не можела да чуе.

                                        Умряла в апарата слухов.

                                        С пинсета ексхумирали трупа ù.

                                        Колегата ни с болка се кълнеше:

                                        - По-вярна от съпруга тя ми беше!

             

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Маргарита Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...